Не питай AI
В последните две години практиката ми показва една отчетлива тенденция: девет от десет души демонстрират значително повишени нива на невротизъм.
За контекст – невротизмът е една от петте основни личностни дименсии в модела „Голямата петорка“. Той измерва емоционалната стабилност и реактивност, т.е. способността да се регулират емоциите при напрежение и промяна. Хората с високи стойности по тази скала са по-склонни към тревожност, колебания в настроението и усещане за несигурност.
В съвременната динамична среда това едва ли изненадва. Постоянният поток от информация, ускореният ритъм на работа, социалните очаквания и липсата на време за възстановяване засилват именно тези характеристики. Невротизмът не е „дефект“, а естествена личностна черта, но когато външният натиск надвиши адаптивния капацитет на човека, последиците могат да бъдат сериозни – от хроничен стрес до поява на тревожни или депресивни симптоми.
Когато AI заеме мястото на терапевт
На този фон все по-често чувам хора да споделят, че се обръщат към чатботове като заместител на личен терапевт. Мотивите са разбираеми: изкуственият интелект е винаги „на разположение“, не съди, не прекъсва и отговаря моментално. Но тук започват проблемите.
Научни публикации вече поставят червен флаг, че взаимодействието с генеративни AI системи може да бъде рисково:
В статия на Nature се повдига въпросът: „Могат ли чатботовете да предизвикват психоза?“ и са описани случаи, при които AI подсилва ирационални вярвания у потребители с психична уязвимост.
В PubMed Central се подчертава, че моделите на AI често генерират подвеждаща или опасна информация в контекста на психичното здраве и не могат да заместят професионалната помощ.
Изследователи в arXiv въвеждат понятието „AI Psychosis“, описвайки феномена на делюзии, изградени съвместно между потребителя и модела.
Разследвания в Scientific American и STAT документират реални случаи, в които чатботове са допринесли за влошаване на психичното състояние на потребители.
С други думи, онова, което изглежда като достъпна и безопасна опора, може да засили объркването, а понякога и да влоши психичната уязвимост.
Самодиагностика: модата, която може да навреди
Още един фактор утежнява ситуацията – културата на самодиагностика. Днес е достатъчно да изгледаме кратко видео в социалните мрежи или да попълним онлайн тест, за да се „разпознаем“ в симптоми на бърнаут, дефицит на вниманието или лека депресия.
Макар осъзнатостта към психичното здраве да е позитивна тенденция, опасността идва, когато самопоставените диагнози се „споделят“ с чатбот. Програмата е изградена да бъде подкрепяща и да валидира преживяванията на потребителя. Така често се случва несъзнателно да бъдат затвърдени или дори подсилени убеждения за несъществуващи или преувеличени проблеми.
Защо човешкият опит няма заместител
Истинското предизвикателство е, че в моменти на объркване, напрежение и преумора не е достатъчно някой просто да ни изслуша. Нужен е свеж поглед от различна перспектива, критично мислене и умението да се чете „между редовете“. Тук се намесват професионализмът и опитът – не само за да се даде адекватна обратна връзка, но и за да се предложат конкретни инструменти за справяне.
AI е чудесен инструмент – особено за организационна ефективност или структуриране на информация – но той не може да замени човешката връзка, емпатията и умението да видиш онова, което стои зад думите. В психологическото консултиране, терапия или коучинг, именно тази способност прави разликата между повърхностен разговор и дълбока трансформация.
Дигиталните технологии са тук, за да останат, и могат да бъдат полезен съюзник. Но когато става дума за психично здраве, е важно да помним границите им. Защото зад всяко усещане за несигурност или тревожност стои история, която изисква внимание, опит и човешко разбиране – а това не може да бъде заменено от алгоритъм.
