Не си длъжна да бъдеш онази жена
Колко често улавяш мисълта си да живее в образ, който вече не ти принадлежи?
Понякога това е усмивката, която показваме, а вътрешно сме уморени. Друг път – стремежът да поддържаме роля, която светът очаква от нас, дори ако отдавна не ни носи радост. А най-трудното е, че често вярваме, че „нямаме избор“.
Но избор винаги има.
Виктория Бекъм споделя в документален сериал как един разговор с нейния приятел, френския дизайнер Ролан Мюре, е променил живота ѝ. ''Ролан ме насърчи да бъда себе си — да не се чувствам длъжна да бъда онази жена. Просто да смекча тона."
Подкрепата му ѝ дава смелост да премахне гръдните си импланти — решение, което на пръв поглед изглежда чисто здравословно, но за нея означава нещо много повече.
Виктория признава, че години наред е поддържала образа на поп икона и футболна съпруга. Образ, който светът очакваше от нея. Но в същността си тя не се припознава в него. Демонстративният външен вид е бил начин да поддържа прожекторите върху себе си в период, в който не е намирала креативно удовлетворение. Едва когато решава да се откаже от този символичен щит, тя започва да изгражда идентичността си като дизайнер — автентична, различна, свободна.
Историята ѝ напомня, че често най-голямата ни „смелост“ не е в това да добавяме нови роли, а да имаме силата да свалим ненужните.
Тази идея намира ехо в книгата „Смелостта да не те харесат“ на Ичиро Кишими и Фумитаке Кога. Там авторите дават пример с водата в кладенец: тя винаги е 18 градуса. През лятото ни се струва ледено студена, а през зимата — приятно топла. Едно и също нещо, но възприето различно според контекста.
Същото важи и за нас. Светът не е обективно „сложен“ или „непоносим“. Това, което преживяваме като трудно, често е отражение на начина, по който гледаме на себе си и на ролите, в които сме избрали да останем заключени. Ако продължаваме да поддържаме образи, които вече не ни служат, светът ще изглежда като враждебно и непосилно място. Но ако имаме смелостта да се променим — светът ще стане по-прост.
Едно и също „аз“ може да изглежда различно – в зависимост от очакванията, сезоните на живота или погледа на околните.
Истината е, че не си длъжна да бъдеш онази жена, която някога си избрала да бъдеш. Не си длъжна да живееш според очакванията, нито да събираш външни „доказателства“ за собствената си стойност. Свободата идва, когато решим да оставим маските и да се появим в собствения си живот такива, каквито сме — с уязвимостта, но и с цялата сила, която тя носи.
Ако имаш близка до себе си жена, която сякаш е загубила свободата на собствената си автентичност – сподели този текст с нея. Често промяната не започва с големи решения, а с малкото осъзнаване, че имаш право да бъдеш себе си.
