Случва ми се живот

📸@dnevozhai

Животът, който се случва, докато планираме

Докато шофирах днес, по радиото прозвуча песента, която Джон Ленън е написал за сина си.
Не бях я чувала отдавна, но редът „Life is what happens to you while you’re busy making other plans“ ме спря вътрешно така, както малко неща могат. До пристигането ми вече знаех, че ще напиша това – на един дъх, преди усещането да се разтвори в ежедневието.

Колко често живеем именно така – в планове, срокове, намерения. В опита да подредим всичко, да го направим смислено, да го контролираме. А междувременно животът се случва – естествено, без да ни пита дали сме готови. Понякога дори в най-обикновените моменти – в поглед, в мълчание, в дъха между две задачи – има повече живот, отколкото в целия ни списък с „трябва“.

И все пак, когато нещата не се случват според плана, често се обезсърчаваме. Смятаме, че сме закъснели, че не сме достатъчно последователни, че някъде по пътя сме пропуснали нещо. Истината обаче е, че понякога животът просто ни предлага различен маршрут – по-лек, по-гъвкав, по-неочакван. Път, в който не е нужно да се борим, а само да присъстваме. Много често това, което си представяме като провал или застой, е просто врата към друг контекст, където нещата се подреждат с по-малко усилие, но с повече смисъл.

Това усещане е в сърцевината на онова, което наричаме ефективност – понятие, което често бъркаме с ефикасност.
Ефикасността е свързана с това да вършим повече за по-малко време – да отбелязваме отметки, да оптимизираме, да стигаме бързо от точка А до точка Б.
Ефективността, обаче, е нещо друго – тя е да вършим онова, което има смисъл, в момента, в който е истински важно. Ефикасността е за скоростта, ефективността е за посоката.

Когато сме твърде заети да бъдем ефикасни, често губим усещането за живот.
Ставаме майстори на графиците, но аматьори в присъствието.
Измерваме времето си с календар, но не и с преживяване.
И така пропускаме онези малки, естествени случвания – разговорите, които не са били планирани; решенията, които идват като усещане, не като стратегия; радостта, която не се вписва в дневния ред.

Истинската ефективност не е пълен график и отметнати задачи.
Тя е осъзнато присъствие в настоящето, способността да усещаме момента, без да го сравняваме с плана. Да можем да променим темпото си, когато животът ни подава различен ритъм.

“Life is what happens to you while you’re busy making other plans.”
Днес това беше моето напомняне. Улових се, че се бях въвлякла в планове, наложени от обстоятелствата – планове, които, макар и изглеждащи разумни, ме бяха отдалечили от ефективността. Ефикасното ми поведение ми донесе единствено напрежение, съмнения и, на практика, загубено време.

Не всичко трябва да се подрежда според календара ни, за да бъде ценно.
Понякога най-голямата трансформация не идва от усилие, а от готовността да позволим на нещата да се случват. Да оставим живота да ни изненада, вместо ние да се опитваме да го надхитрим.

И именно там – в онзи кратък миг между осъзнаването и действието –
животът най-накрая ни заварва у дома.